Повечето хора имат представа за съвременните ленивци - бавно движещи се, обитаващи дърветата бозайници, които се хранят бавно и слизат на земята само от време на време. Най-близките им живи роднини са мравоядите и броненосците - изненадваща семейна връзка, която подсказва за сложно еволюционно минало.
Днес са оцелели само два вида ленивци, но някога са съществували десетки, вариращи от малки обитатели на дърветата до огромни сухоземни гиганти. Сега учените са разкрили защо тези изчезнали гигантски земни ленивци са достигнали такива огромни размери и кои фактори в крайна сметка са довели до изчезването им.
Как размерите и навиците на ленивците са се променили заради техните местообитания
Древните ленивци са се адаптирали към широк спектър от среди - от гъсти гори до пустини и дори планински райони. Тези различия в местообитанията са изиграли ключова роля за големите различия в размерите на отделните видове ленивци. Най-големите, като тези от рода Megatherium, са тежали около 3.5 тона - приблизително колкото азиатски слон.
"Приличали са на мечки гризли, но са били пет пъти по-големи", твърди Рейчъл Нардучи (Rachel Narducci), ръководител на колекцията по палеонтология на гръбначните животни в Природонаучния музей на Флорида.
За разлика от дребните дървесни ленивци, които виждаме днес, много от изчезналите ленивци са били твърде големи, за да се катерят.
Размерите им варират драстично, като някои видове като земния ленивец от Шаста тежат значително по-малко, но все още са достатъчно здрави, за да виреят в пустинна среда. От друга страна, обитаващите дърветата ленивци са останали малки, средно около 6.5 кг, защото клоните налагат строг лимит на теглото - те просто не могат да издържат големи животни, без да се счупят.
Древна ДНК разкрива как ленивците са станали гиганти
Скорошно проучване, публикувано в Science, комбинира древна ДНК с подробни измервания на над 400 вкаменелости от 17 природонаучни музея, за да проследи еволюцията на ленивците. Изследователите създават обширно "еволюционно дърво на ленивците", обхващащо повече от 35 милиона години, проследявайки промените в размера и предпочитанията към местообитанията с течение на времето.
Кредит: Florida Museum Of Natural History, Kristen Grace
Изследването показва, че най-ранните ленивци са били малки, живеещи на земята същества с размерите на немски дог. Промените в размерите на ленивците силно корелират с големи климатични събития. По време на средномиоценския климатичен оптимум, преди около 15 милиона години, масивна вулканична дейност в северозападната част на Тихия океан освобождава парникови газове, което предизвиква глобално затопляне.
В отговор на това ленивците са намалели по размер, вероятно защото по-високите температури са разширили горските местообитания, които са благоприятствали по-малките и по-гъвкави ленивци, и защото по-малките тела помагат за справяне с топлинния стрес. Когато климатът отново се захлажда, ленивците стават все по-големи и достигат максималните си размери по време на ледниковия период през плейстоцена. Това нарастване вероятно им е помогнало да пестят енергия и вода в трудните условия.
Обитаващите дърветата ленивци са останали малки, средно около 6.5 кг, защото клоните налагат строг лимит на теглото - те просто не могат да издържат големи животни, без да се счупят. Кредит: Flickr (CC BY-NC 2.0)
Дали хората са унищожили гигантските земни ленивци?
Въпреки размерите и адаптациите си гигантските земни ленивци изчезват преди около 15 000 години, което съвпада с появата на хората в Северна Америка. Големите им тела, които някога са ги предпазвали от повечето хищници, са ги направили уязвими за първите човешки ловци, тъй като не са били нито бързи, нито добре защитени.
Дървесните ленивци избягват изчезването по-дълго, като някои карибски видове оцеляват до преди около 4500 години - приблизително по времето, когато хората за първи път се заселват на островите. Изчезването на тези последни оцелели животни приблизително съвпада с епохата, когато древните египтяни строят пирамидите.
Ваня Милева